Икона на Св. Димитър Солунски / Icon of St. Demetrios – A4 size

Свети великомъченик Димитър е живял през 3ти век, по времето на жестоките гонения на християните от римския император Максимилиян. Баща му бил градоначалник на Солун. Дълго време родителите му нямали деца, дълго време се молили на Бога да ги дари с челяд.Когато им се родил син, изучили го и тайно го кръстили в християнската вяра.След кончината на бащата, Максимилиан назначил Димитрий за градоначалник.Очаквал от него да гони и преследва християните в Солун. Но такова нещо не можело да се очаква от Димитрий, на друго го научили родителите му и Божият храм. Обратно на императорските заповеди, новият градоначалник предпазвал хората, учел ги как сами да избегнат преследването, кръщавал ги с вяра. Научил императорът на Рим, пристигнал да види с очите си вярно ли е.Вярно било, а това някога не се прощавало. Преди да влезе в затвора, Светецът раздал цялото си богатство. Половината на верния си слуга Лап, другата- на бедните и болните. В затвора му се явил ангел Божи и му рекъл:„Мир теб страдалниче Христов, имай смелост и не се отчайвай.“ И той имал смелост и не се отчайвал.

    В Солун по това време християните често били наказвани в амфитеатъра за гладиатори- или гладиаторите ги убивали след мъжествена битка на арената, или ги хвърляли в клетките на лъвовете. Особено яростен бил екзекуторът Лео.Той винаги хвърлял жертвите си извън арената, върху остри копия.Народът го ненавиждал и страдал от него.

   Имало един смел човек Нестор. Като не можел да търпи повече, Нестор отишъл в затвора при Димитрий и поискал разрешение да се бие и убие гладиатора. Благословил го Димитър и със силата на този благослов Нестор се справил със страшния и за най- силните гладиатор. На арената Нестор извикал: „Боже Димитриев, помогни ми.“ И той му помогнал. Разбрал за смъртта на любимеца си император Галерий и веднага издал присъда: Нестор да бъде посечен, а Димитрий да бъде погубен в затвора. Когато войниците пристъпили в затвора към светия мъж, от него заструила чудна невиждана светлина.Уплашили се да пристъпят по близо. Затова го убили с копия отдалеч. Това се случило в ранното утро на 26 октомври 306г. на новото хилядолетие.Верния слуга Лап прибрал дрехата му обагрена в кръв, и пръстена му, занесъл ги на вярващите и извършил с тях невероятни чудеса.

  Изцелявал болките, дарявал здраве и живот на загубилите надежда. Християните тайно погребали тялото на светеца в църквата, която нарекли на негово име. Оттогава се празнува на този ден канонизирания за светец солунски градоначалник Димитрий. На следващия ден е празникът на Нестор.

  И след смъртта си Димитър останал защитник на Солун- прогонвал неприятели, правел чудеса, изцелявал болни, застъпвал се за всички, които търсели неговата помощ. Векове наред църквата „Св. Димитър“ в Солун е най- посещаваното място от християните. Българите го почитат като патрон на славянството.

На гърба на иконата се поставя сертификат.

Saint Demetrius the Great Martyr lived in the 3rd century, during the time of the brutal persecution of Christians by the Roman Emperor Maximilian. His father was the governor of Thessaloniki. For a long time, his parents were childless and prayed to God to bless them with offspring. When they finally had a son, they educated him and secretly baptized him into the Christian faith.

After his father’s passing, Maximilian appointed Demetrius as the new governor of Thessaloniki, expecting him to persecute and punish the Christians there. However, Demetrius had been taught differently by his parents and the Church. Instead of following the emperor’s orders, he protected the Christians, taught them how to avoid persecution, and baptized them in the faith.

When the Roman Emperor learned of this, he traveled to Thessaloniki to see it with his own eyes. It was true, and such defiance was never forgiven. Before being thrown into prison, the saint gave away all his wealth—half to his faithful servant Lupus and the other half to the poor and the sick. In prison, an angel of God appeared to him and said: “Peace be with you, sufferer for Christ. Have courage and do not despair.” And so, he remained courageous and did not lose hope.

At that time in Thessaloniki, Christians were often punished in the gladiator arena—either slain in battle by gladiators or thrown into cages with lions. One of the most ruthless executioners was Leo, who would throw his victims onto sharp spears outside the arena. The people hated him and suffered greatly under his cruelty.

There was a brave man named Nestor. Unable to endure the suffering any longer, he went to visit Demetrius in prison and asked for his blessing to fight and kill the gladiator. Demetrius blessed him, and with the power of this blessing, Nestor defeated the mighty warrior. Before the fight, Nestor cried out: “God of Demetrius, help me!” And God did.

When Emperor Galerius heard of his favorite gladiator’s death, he immediately issued a sentence: Nestor was to be beheaded, and Demetrius was to be executed in prison. When the soldiers entered the prison to kill the saint, a wondrous and blinding light radiated from him. They were so afraid that they dared not approach closely, so they killed him with spears from a distance. This happened in the early morning of October 26, 306 AD.

His loyal servant Lupus took his blood-stained cloak and his ring and brought them to the faithful, performing miraculous healings with them. These relics cured the sick, restored health, and gave hope to the hopeless.

The Christians secretly buried Demetrius’ body in a church named after him. Since then, October 26 has been celebrated in honor of Saint Demetrius, the canonized governor of Thessaloniki. The following day is the feast of Saint Nestor.

Even after his death, Demetrius remained the protector of Thessaloniki—driving away enemies, performing miracles, healing the sick, and interceding for all who sought his help. For centuries, the Church of Saint Demetrius in Thessaloniki has been one of the most visited places by Christians. Bulgarians honor him as the patron of Slavic heritage.